ОПЕРАЦИЯ #FOODRESCUE | КАК ДА НАМАЛИМ ХРАНИТЕЛНИЯ ОТПАДЪК

Част от рубриката „зелени“ хора – за тези, които са #lowwaste – искат да се информират, да използват добри практики и с малки стъпки да насочат живота си към един по-зелен, по-хармоничен и балансиран режим.

Ваня Никова: „Помня в детските ми години, нашите баби и майки, имаха хитринки, с които „спасяваха“ храната от изхвърляне. Сухият хляб ставаше на попара или пържени филийки, козунаците след Великден се превръщаха в торта или сладкиш, меките домати – вкусна чаша доматен сок, а плодовете – на сладко. Днес с лекота изхвърляме големи количества храна. Реших да се допитам до хора с различни професии и ритъм на живот какви са техните методи за „спасяване“ на храната или за по-дългото й съхранение?

Дилян Димитров, 35год., Хлебар

Като цяло мисля, че организацията на домакинството е култура, която е неизвестна на голяма част от хората:
– купуват неща, защото са на промоция;
– ходят гладни на пазар;
– много бързат и вземат първото от списъка;

… и още подобни. Всеки прави подобни грешки, но Храната е наше право и задължение – всеки трябва да се учи и да види, как и къде се случва храната. Знанието и трудът са винаги в наша полза, но след като живеем в система, ще се съобразяваме и ще се налага да спасим някоя вчерашна манджа… или хляб!

Специфичното за ръчно месените пълнозърнести хлябове с квас е високата трайност, но и бързото втърдяване, изсъхване. В брашната няма подобрители за задържане на мекота и влага. Специфичните стоки си имат препоръки за употреба. Хлябът трябва да се завие изстинал – може да се завие с кърпа и в кутия за хляб или в хартиен плик, в найлонова торба и в хладилника. Ако случайно сте го забравили и е изсъхнал, не се притеснявайте: ако го искате отново мек, хрупкав – просто го мокрите. Слагате го в загрята фурна, тиган с капак или на жар, но с фолио. Идеята е да се върне влагата в хляба и става като нов. Може и леко да се запече за 3-4 мин. Омлет с крутони, блат за пица, сухари за салати и крем супи… Ако сиропирате, може да го използвате за пудинги. Достатъчно е да не мислите в рамка, да искате да направите нещо вкусно и да сте  гладни!


Орлин Джоргов, 36год., Технолог на кулинарна продукция

Спомням си, че баба ми използваше времето през пролетта и лятото, когато животните дават повече мляко, за да го подкваси, но с цел да го съхрани чак за зимата. След подквасване, го стерилизираше в буркани и така имаше винаги истинско и хубаво кисело мляко. Но в наше време малко хора биха се захванали с това.

За вече сготвено месо има една рецепта, сърбите му казват “Мучкалица”. Към изпечените и останали меса, добавят на скарата едно гърне с подправки, лук и боб или зеле. Оставя се да ври постоянно, като става все по вкусно и може се добавя каквито други продукти има налични. Дори и нашенската попара наскоро CNN я спомена в една класация за странни ястия с остатъци.

За съхранение и за запазване на сухи подправки и месо, от незапомнени времена се използва сол. Чували сте за “Вегета” предполагам? Тя се правеше без глутамат и боклуци едно време! Просто взимаш нужните подправки и ги посипваш с морска сол. Свежи подправки и месо чудесно се съхраняват със зехтин или олио. Лично съм го пробвал с телешко сурово месо. Сготвих го след една година!


Рая Дичева, 29год., Мебелен проектант

Аз от малка съм научена, че не е хубаво храна да се изхвърля и винага се опитвам да намирам варианти за остатъците или храни, които са ”тръгнали” да се развалят.

  • Най-често започват да се развалят/вехнат пресните подправки, които купувам, като магданоз и копър – тях мия, режа на ситно и прибирам във фризера. Когато ми потрябват, вадя и овкусявам.
  • Старият хляб режа на кубчета и пека в тиган с масълце и билки за крутони.
  • Остатъци от зеленчуци или такива, които са тръгнали да се развалят, варя на бульон, който затварям в буркани в хладилника и използвам при готвене или за директна консумация. Доста са полезни такива бульони между другото.
  • С останало изветряло вино или бира правя маринати за меса.
  • Глави лук и чесън, от които е прораснало зелено, засаждам и когато порасне достатъчно, си имаме пресни.
  • С остатъци от сирена, кашкавали и колбаси правим гюведженца на фурна.
  • Покрай детето редовно правя зеленчуци на пюре и ги замръзявам. После вадя, топля и смесвам в различни комбинации.
  • Ябълки и портокали, които не ядем, режа на колелца, суша и стават за украса.
  • И нещо много готино… като купувам босилек от магазина и го сложа във вода, пуска корен и може да го засадиш. Аз така направих и после порасна цял храст, от който две години си брахме листа за паста и салатки. 
Мери Божилова, 35год., Сладкар

Не знам до каква степен съумявам да живея природосъобразно, но се старая. Спомням си като малка сготвеното в повече ядене се затваряше в буркани. Сега ползвам продуктите на Таперуер, които са от безвредна пластмаса за многократна употреба, заместват стъклото. Освен че са от безвреден материал, те се затварят херметически, като по този начин не позволяват да влиза въздух и влага, които са причината да се разваля храната по-бързо. Така съумяваме да изядем всичко, без да се налага да изхвърлям. Kогато се случи количеството храна да е повече, я замразявам. Купувам по-малко количество храна и готвя ежедневно в малки дози.

Сещам се за домашна универсална подправка от морков, чушка, лук,  целина, магданоз и сол, която правя от почти загинали продукти. Сосове, гювечета и крем супи са чудесно приложение за такива продукти. Нещо по-специално не правя, но внимавам с количествата храна, които купувам – без излишни разхищения.


Георги Терзиев, 35год., Готвач

Като готвач, винаги пазарувам определени количества храна, които са ми необходими за два, три дена в седмицата. И все пак, познавайки качествата и годността на един продукт, можете да го съхраните за по-дълго време или да го обработите. Като цяло, голяма част от продуктите могат да минат топлинна обработка, когато са започнали да се развалят: плодовете могат да се направят на сладко, част от зеленчуците пък могат да станат на супи или сосове (домати, чушки, моркови, лук, картофи и т.н.).

Част от продуктите вакуумирам, за да предотвратя  бързото им разваляне. Сиренето го слагам в подсолена вода и трябва да бъде покрито. Пресни подправки, като мащерка, магданоз, копър ги държа увити във влажна кърпа в хладилника. Бульон може да се направи и от обелки на зеленчуци, като тиквички, морков, дръжки от копър и магданоз, целина. Измиват се добре преди това и бульонът се прецежда през кърпа. Обелки от портокали, лимон,  ябълки,  круши могат да бъдат изсушени на ниска температура във фурна и след това се ползват като аромат за различни десерти. Издържат дълго време след изсушаване.


A какви са ВАШИТЕ изпитани методи за намаляне на хранителния отпадък?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *