Здравей, Денис. Разказвал си ни преди, че си активен състезател и треньор по бразилско жиу жицу. Какво точно представлява и как се развива кариерата ти в тази посока?
Здравейте и благодаря за възможността да споделя с вас част от историята ми. За мен е голяма чест!
Развитието ми в тази насока беше логично продължение, след 10 години посветени на Таекуон-дор, където имам черен колан 2ри дан. Бразилското жиу жицу беше нещо напълно непознато за мен. Най-много ме впечатлиха две неща – всекидневното развитие на спорта, но не това беше най-важното. Най-интересното е как един 60 – килограма тинейджър може да неутрализира много по-силен от него опонент и това е често срещана гледка в залата.
След пауза повече от година, се завърнах към състезателна дейност през тази година и успях да участвам на няколко силни турнира в Европа. В Мюнхен, записах победа над бивш световен шампион. На състезанията Zurich Open и Spanish National се класирах на трето място, след оспорвани срещи с тежки противници. Факт беше, че и двата пъти отпаднах от един и същи опонент – много силен състезател от Бразилия, от когото имах възможност да науча много и да извлека поука за следващите ми участия.
От най-ранна възраст ли се запали по това бойно изкуство?
Запалих през 2010-та година, когато гледах първото издание на UFC (първият регламентиран турнир по смесени бойни изкуства), където Ройс Грейси – слабичък на външен вид младеж, облечен в памучно кимоно, връзваше на възел опоненти, изглеждащи много по-силни и големи от него. Тогава се убедих в ефективността на това изкуство, но нямаше къде да тренирам. Впоследствие пътувах 2 пъти в седмицата от Перник до София, само за да мога да тренирам с пионера, въвел този спорт в България – Любомир Геджев. След неговото заминаване, продължих заниманията си при Христо Христов. Той е човекът, който доведе множество шампиони от Бразилия, така че да се развие нивото в държавата ни и да имаме конкурентни състезатели и в чужбина.
Как успяваш да поддържаш физиката си на такова добро ниво?
Физическата си подготовка провеждам, тренирайки в залите на SPIDER SPORT, по системата за физическа култура Milko Do , разработена от Милко Георгиев и екипа му. Спортно-техническата част се подготвя отделно от физическата, в залата по жиу жицу.
От този сезон ще работя с Twisted Jiu Jitsu, които са най-бързо развиващият се отбор в България в момента. Спазвам принципите на високо-мазнинно и ниско-въглеходратно хранене, като се грижа да подбирам най-добрите градивни и енергийни елементи за тялото ми – само естествени, цели и минимално преработени храни. Режимът ми включва яйца, всякакви видове меса, зеленчуци. Обичам желирани мечета 😀
А психиката как се тренира?
Това е може би най-сложният и неизследван аспект от живота на един атлет, тъй като е най-абстрактен и най-комплексен.
Тук е важна намесата на треньор, съотборници, семейство, приятели, но в крайна сметка на тепиха излизаш сам срещу опонента – това е моментът, в който трябва да преодолееш всички съмнения и да излезеш с нагласата за победа.
Помогнал съм си най-много в тази област, гледайки видео клипове с най-успешните състезатели в различни спортове. Мисля, че всеки един човек може да извлече много от нагласата на мислене на хора като Майкъл Джордан, Брус Лий, Арнолд Шварценегер и т.н.
Кои са твоите малки изкушения?
Като тинейджър определено обожавах бира – интересувах се от развитието на различните сортове бира, дегустирах при всяка възможност. Дори приятелите ми знаеха, че ходейки в чужбина, задължително трябва да се върнат с бира за мен. Обичам сладки десерти, но не изпитвам зависимост към тях. Все пак, когато свалям килограми за категория, са ми забранени. Важно е човек да ги използва разумно и да извлича наслада от тях – при прекаляване, се губи това удоволствие.
Имаш ли хоби, страст? Колекционер ли си?
Бирената ми колекция все още си стои непокътната – чаши, капачки, бутилки и кенчета, подложки за чаши и всякакви сувенири на тема бира.
Знам накъде ме повеждаш – колекционирам ножове. Тази ми страст се зароди още от дете, повлиян разбира се от модерните за тогава Рамбо и подобни на него екшън герои.
Освен това е нещо изключително практично в ежедневието (луканки и суджуци дебнат отвсякъде), както и може да бъде красив аксесоар. Вече се произвеждат поръчкови, бутикови ножове, които определено могат да се нарекат произведения на изкуството, както като технически характеристики – вид стомана, форми на острието, тежест и т.н., както и чисто дизайнерски – различни покрития на стоманите, екзотични видове дърво или камъни инкрустирани в дръжката.
Как един млад и успял човек като теб съумява да си подсигури всичко нужно, за да бъде на професионално ниво, да участва в турнири и да ги печели?
За съжаление не е лесно, защото всеки състезател, който иска да е конкурентен на световно ниво трябва да участва на множество турнири през годината, а това е свързано с доста разходи – такси за участие, самолетни билети, разходи по престоя. Особено трудно ми беше през тази година, защото на тези турнири участвах абсолютно сам – без съотборници, треньори или каквото и да било. Само аз знам какво е да излизаш на тепиха с целия с багаж сам, защото няма кой да го пази в залата.
Но това е маловажна пречка пред мен и целите ми – да бъда световен шампион в даден момент от кариерата ми.
За някои от турнирите имах подкрепата на моите приятели от Motion Software и сега е моментът още веднъж да им благодаря за доверието и подкрепата. Разбира се, отворен съм за предложения за спонсорство – това би позволило участието ми на много повече турнири и би подпомогнало развитието ми като атлет.
В какво се състои според теб разликата между това да бъдеш състезател и добър треньор?
Всъщност няма нищо общо. Състезателят е съчетание от добра физическа и техническа подготовка, съвкупност от обстоятелства на момента. Но най-добрият състезател не е задължително да притежава най-важната черта за един треньор – визията. Говоря за визия за подбиране на точните упражнения за подготовка – физически и технически, визия за избор на стратегия, визия за развитието на състезателите.
“You don’t need eyes to see, you need vison” – както казват в една от песните си Faithless.
Също така, един треньор е и психолог до много голяма степен – трябва да можеш да изслушаш и разбереш състезателите, да ги подкрепиш, да им вдъхнеш увереност. Много по-трудно и отговорно е да си треньор! Сега е моментът да изкажа признанието си към всички мои треньори и учители през годините.
Какво е необходимо, за да мотивираш хората да не се отказват и да обръщат систематично внимание на здравето си, респективно на физиката си?
Ами дори и на челна стойка бих застанал, ако това накара някого да промени лош навик в себе си. Странно е как българите постоянно казваме, че най-важно е здравето, а в същото време полагаме всички усилия за съсипването му. Всъщност тази реплика най-често съм я чувал от хора с чаша алкохол в едната ръка и цигара в другата. Забавно нали?
Тук важи и частта с психологията, която споменах за треньорите – трябва да поведеш човечето в такава насока, че то да се чувства ощетено, че не е спазвало даден хранителен или двигателен навик, който да подобри здравето му. Тогава няма сила, която да го спре. 😀
Какво би те впечатлило в един човек?
Впечатлява ме нещо, което е рядкост в наши дни – човек да е открит и да показва истинските си емоции, чувства, мисли.
Смятам че така се живее доста по-лесно – когато има проблем, да го кажеш; когато има нещо хубаво – да похвалиш; когато има нещо качествено – да го признаеш. Бъдете истински във време на фалш и двуличие!
Друго, което ме впечатлява, са хората които влагат усилие в някаква насока. Тези, които напук на препятствията по пътя, се борят за постигането на целите си. Това за мен са достойни за уважение хора. Тези качества будят впечатление в мен – когато един човек е борбен и е истински, неподправен.
Какво ти предстои? Разкажи ни за следващите предизвикателства пред теб.
Успоредно с развитието на системата за физическа култура с колегите ми от SPIDER SPORT, ми предстоят участия в турнири по света, като това би било доста по-мащабно при една евентуална спонсорска подкрепа.
Започвам усилено подготовката си за новия състезателен сезон, надявайки се всичко да протече по план и да съм здрав, за да мога да покорявам подиума отново!
Виждаш ли бъдещето си в България?
Всички знаем, че в държавата ни всеки се изправя пред много трудности. Но вярвам, че ако всеки прави съвестно и качествено, това което прави, то всичко би било една идея по-приятно и поносимо. За момента желая да бъда тук, защото чрез работата си, успявам да помогна на доста хора да подобрят качеството си на живот, да са по-здрави и уверени в себе си. Мисля че това не е никак малко!
Поздравления за постиженията ти! Ние вярваме, че младите, успели хора трябва да бъдат за пример за подрастващото поколение. Затова трябва да съобщаваме добрите новини и да показваме по-често хора като теб. Какво според теб ти помогна по пътечката към успеха?
О, едва ли мога да се нарека успял човек. Важно е човек да обича истински нещо и да му се отдаде. Тогава заниманието се превръща в забавление и нищо не може да спре човек от пътя му. Дори и да го отклони за момент, той няма да губи посока от пътя си. Вярвайте в себе си и работете над мечтите си, приятели!
Благодарим ти, Денис за това интервю.