7-те Рилски Езера…
Няма такава красота! Навярно всеки е бил на това запленяващо място през Пролетта и затова не бих искала да Ви го описвам в този сезон. А по-скоро да разкрия неговата очарователност в студените и минусови зимни дни, която сноубордисти и скиори дълго чакат. Предходната вечер температурите паднаха до -20°C… Студенко, нали?!
Тръгнахме от село Поповяне в 8:00 ч. сутринта, добре екипирани, като условията по пътя бяха сравнително добри дори и за най-студения ден през зимата.
В селото нощувахме във вилата на наш приятел, който винаги е така гостоприемен да подготви вкусни месни ( от месо) ястия и греяно вино. Вилата притежава топлотата и уюта на старовремска българска къща, запазила привичните обичай и традиции.
За всеки, който няма такива прекрасни приятели, може да отседне в някоя от китните къщи в град Самоков, както и да поеме по маршрутите, изброени в статията на Peika.bg:
http://www.peika.bg/statia/Marshruti_okolo_Samokov_nablizo_i_dalech_l.a_i.74072.html
До Рилски езера се стига за 40 минути , по нова настилка, идеална за дрифтове ( както се случи при нас – екстремният ни шофьор показа умения на състезател). Картата за половин ден е 22 лв, а целодневна – 31 лв. , като за паркинг се заплаща допълнително 5 лв. за паркомясто.
Слънце! ☀ Прекрасно слънце ни посрещна на върха, след като се повозихме на лифта близо 30 минути. Определено не бих казала, че е най-бързият лифт – на повечето от нас биха им позамръзнали крачетата. За сметка на това имахме възможността да се насладим на приказните гледки, които откриваха Витоша планина, Рила и Верила.
Пудра, пух и мекота; спускане по необработени пътеки, гористи местности, екстремни склонове и опасност от лавини – какво повече би желал един любител на зимните спортове.
Трябва да се види, да се преживее и „вдиша“ от енергията на това място…
И за тези, които искат да се сгреят с топъл чай, мека завика и топли спомени:
http://www.rilskiezera.bg/?act=content&rec=2