Всеки има какво да каже по въпроси, които са интересни на почти всички. И не е нужно да си популярен, за да има значение твоето мнение. #зеленихора? се ражда с идеята да говорим и да споделяме.
Днес с Ваня разговарят с 5 #greenpeople, които споделиха какво биха променили и предприели, за да бъде техният град вело friendly.
Силвия Лазарова, 32г., Експерт Автопарк и Управление на Сгради
На първо място смятам, че нашият град има нужда да бъде малко по–модерен и отворен към своите жители и посетители и превръщането му в bike-friendly град би ни доближило с една крачка по–близо до това. Проблемът със смога и отделянето на изгорели газове от автомобилите в час пик (и не само) е все по – голям и ние трябва да вземем активна позиция за подобряване условията на живот. Това, което аз лично смятам, че може да направим за нашия град, е следното:
– Отделяне на идеалния и широк център като пешеходна и вело зона;
– Подобряване на инфраструктурата за велосипеди там;
– Изграждане на велостанции, които да позолят на всеки гражданин и посетител да използва велосипед за лесно и бързо придвижване;
– Като втори етап, разширяване на тези вело зони и стaнции и до по – крайните квартали.
За да може да се осъществи това обаче, е необходимо и ние самите да променим малко мисленето и нагласата си. Шофьорите трябва да бъдат малко по – толерантни към велосипедистите на пътя и да приемат, че не е толкова критично, ако не спрат с колата си точно до вратата на мястото, което искат да посетят.
Придвижването с велосипед би намалило значително времето, което прекарваме в задръстване и нивата на стрес, които произлизат от това.
Бизнесът също трябва да вземе активна позиция и да насърчава своите служители да се придвижват с велосипеди, като им осигури добри условия в работната среда и най – малкото се погрижи пред бизнес сградите да има велостанции.
Въпросът за bike-friendly града е тясно свързан и с темата за генералното облекчаване на трафика в столицата. Има много какво да се направи за да бъде регулиран по по – добър начин и държавата да участва, насърчавайки покупката на електромобили посредством отпускане на субсидии и изграждане на мрежа от станции за зареждането им. Но това е една друга тема.
Христо Христов, 31г., Фрилансър
На кратко казано бих направил следното:
– Стоянки с колела под наем из център и около него. Да можеш да вземеш от една и оставиш на друга.
– Да се оставят вратички в парцелирането за зелени коридори и алеи. Пример – паркът между Младост 1 и Мусагеница е тотално недостъпен. Също и покрай студентски град нагоре към Витоша. Има много места където е невъзможно да преминеш по права линия, а трябва да се влееш в натоварен булевард. Т.е., трябва да се оставят пространства, а не да става лабиринт с много задънени улици, съответно трябва на определни места да се направят вело “пробиви”.
Борис Ганчев, 34г., Управител на ИТ компания
Ако имах възможност на първо място, естествено, бих изградил многобройна, качествена и добре организирана мрежа от вело-алеи. С хубава настилка, със знаци и светофари и дори бих сложил ограничители да няма конфликти с пешеходците.
Бих направил услуга рент-а-байк за символична сума , напр. 7 лв / ден, както го има от 20 години в големите столици. Задължително многобройни стойки за велосипеди с постоянно видеонаблюдение към тях. Дори на някои по-масови бих плащал на някой пенсионер за охрана. Ако бях работодател, който дава на служителите си суми за градски транспорт или гориво, щях да давам двойно в кеш на всички, които идват с велосипед в офиса. Щях и да имам предоставям сигурно място за съхранение на колелата.
Не на последно място, щях да правя постоянни кампании, насочени към шофьорите и пешеходците да им се разясни, че велосипедистите имат права и задължения на пътя.
Светлозар Розов, 30г., Архитект
Най основното е, че хората не са възприели колелото като ежедневен начин за придвижване в София. Може би трябва да се инвестира в това хората да разберат, че колелото е по-икономичен, бърз и щадящ природата метод. Евентуално общината да организира много мероприятия като градски състезания, вело обиколки на града… Хората да започнат да го практикуват в началото като начин за разпускане, а чак след това като ежедневие.
Бих направил пазар, посветен само на колелетата в София. Да могат хората да си избират колела, да има майстори за ремонти, пак да се организират събития. Нещо като пазара на стадиона, но легален и организиран, а не хаотичен и между колите.
Естествено бих направил повече вело алеи и инфраструктура за колела. Трябва да можеш да си разхождаш колелото и в метрото. А не само вечер.
Според мен София има много потенциал да се развива във вело отношение, но хората трябва да се пречупят и това е първото нещо, което трябва да се направи. След като дойде желанието, ще се появят и повече хора, които да мислят в тази насока и съответно и идеите и инициативите ще станат много повече и обхватни.
Калоян Мирчев, 32г., Програмист
Въпросът за bike културата, в частност за България и София, ме накара всъщност да се позамисля доста по-дълбоко, отколкото очаквах. Да засегна вътрешно в себе си теми от сорта на: социална отговорност, модерно и зелено мислене, манталитет, инфраструктура и приоритети на народа и правителството.
Ще се опитам на кратко да споделя мнението си по темата като човек, който е попътувал и видял доста места – от мегаполиси, основно автомобилно ориентирани, до градове, ‘вдъхновители’ на байк културата.
За мен в основата на всичко стои Гражданинът и неговото желание за начин на живот, себеосезанието и ценностната система, в която вярва и Човекът, към който се стреми да бъде.
Всичко това има и доза помощ и насърчаване от правителство, организации и така нататък. Като пример – Холандия, Дания, Германия са дъжрави, в които хората сами са избрали превоза на две колела като основен в големия град. Гражданското общество е основният двигател на правилното преместване на фокуса към този начин на транспорт, като в отговор на това, правителството развива инфраструктура и прави този начин на живот лесен, достъпен и съобразен. В крайна сметка гражданите, които са избирател, определят как да се развива една държава и град. С риск да политизирам темата, което изобщо не е целта на моите редове, искам да кажа че желанието и примера на гражданите, определя посоката във всяко отношение, но само, когато има единност и силно гражданско общество.
Конкретно за София – при нас това е доста трудна тема във всеки един аспект. За да стигнем до нивото, когато ще можем успешно да се трансформираме от диви балканци към модерно мислеща нация ,е необходимо материализмът да мине на заден план, лъскавите коли да са достъпни само за хора с доказан доход и позиции (подобно на Германия) и всъщност гражданите да поискат да използват велосипеда за основно транспортно средство. Но не 5% от гражданите, а поне повече от 50%, за да има тежест в желанието и то да бъде преследвано.
Правителството трябва да започне да изгражда велоалеите, така че да се съобразени с нуждите на велосипедистите, а не само за да се усвоят ‘едни пари’. Има нужда тези които построиха вело алеи насред булеварди и ги разчертаха с места за паркиране, да се подведат под отговорност и да си понесат последстивята.
Има го и момента с топографията на София, която е доста по-‘ръбата’ от равните Копенхаген и Амстердам, но това мисля е най-малкият и нищожен проблем, защото хората си карат и по баира.
Работодателите също трябва да насърчават вело транспорта като осигурят бани в офисите, както и колибки за прибиране на ппс-тата под навес, за да може, ако завали, да го оставиш там и да си хванеш метрото примерно, а не да го влачиш до вкъщи, защото те е страх да не го свият от стойката пред офиса.
Много ме радва фактът, че все повече хора в София се придвижват с велосипед и електрически тротинетки, което показва, че искаме да сме гъвкави, но тряббва да сме повече, по-единни и по-силно да се борим за целите се.
Да се надяваме, че подрастващите поколения ще успеят да се преборят с гореописаните проблеми… ако останат тук.
Автор: Ваня Никова
Снимки (източник): unsplash.com