Какви навици за sustainable lifestyle прилагате у дома?
Днес почти всеки полага усилия, за да живее еко-съобразно. За някои е модерно, за други е начин на мислене, за трети е въпрос на оцеляване. Причините са различни и начините са разнообразни. Ето какво разказаха пред Ваня още две дами, които не пестят усилия и креативност в тази насока.
Каролина Калибацева, 31г., Художник-бижутер
Едно от първите неща, за които се сещам стане ли дума за устойчив начин на живот у дома, са отпадъците, които оставяме след себе си. Целта ми от години е не просто да събираме боклука си разделно и той да бъде рециклиран, а генерално да редуцираме до оптимален минимум обема му. Някои от нещата, които ежедневно правим в тази посока, са:
- многократна торба за пазар. Винаги взимам в мен. Сгънати са в гардероба до входната врата и няма как да забравя да грабна една. Не помня някога да сме купували от плътните найлонови пликове в супермаркета, а на пазара или щанда за зеленчуци ги претегляме в нашата торба. Отказваме пазарска торбичка и в магазините за дрехи, ако например сме купили една тениска/рокличка/шорти. Айде, няма нужда да се покажем, че сме били на пазар.
– собствена бутилка за вода. Навън излизам с любимото стоманено шише, лятото – с две. Едно за мен и едно за дъщеря ми. Ползваме ги супер често и спестяваме мноого пластмасови бутилчици. Рядко пия следобедно кафе, но ако ще се случва – взимам термо чашата с мен.
- редовно проверявам няколко секънд хенд магазина в района ми, където знам, че ще намеря нещо хубаво. Като цяло сме минималисти в облеклото, а и в домашните потреби.
- децата обожават да пият от сламка, а една метална, заема минимално място в чантата ми в малко калъфче. Там са и комплект дървена виличка и лъжичка => не взимаме пластмасови, ако хапваме нещо навън.
- купуваме храна за вкъщи от малко конкретни места и винаги е в наша кутия, персонала няма нищо против.
- гъбата за чинии е натурална луфа (мие чудесно), четките ни за зъби – дървени, пастата за зъби си я приготвям аз, ползвам твърд шампоан за коса без пластмасова опаковка. Ползваме биоразградими препарати за съдове и пране. Излишни козметики като лосиони, млека, пяни, афтършейви и подобни … глупости не купуваме. Пък сме хубави.
- до тук събрах наум доста голямо количество боклук за тричленно семейство, който просто не генерираме. Винаги сме с нагласата да пестим течащата вода.
- автомобилът ни (един брой!) е с малък мотор и така вредните емисии от него са далеч по-малко от на мощна (над 200коня) кола. До работа мъжът ми използва изцяло градския транспорт или велосипед. Избягваме да купуваме храна, пропътувала половината планета за да стигне до нас. Също не ядем месо, за чието производство отиват огромни ресурси и е източник на сериозно замърсяване.
Ана Бошнякова, 30г., Мениджър Проекти
Опитвам се винаги да си спирам водата, докато правя нещо друго, не я оставям да тече, докато се съпунисвам или мия зъбите т.н. Малко действие, не много голям еко ефект, но все пак го има. Старая се да ползвам само енергоспестяващи и най-вече LED крушки и осветителни тела и домакински уреди. В това число, възнамерявам в идните месеци, когато купувам кола за себе си, да платя повечко, но да взема минимум хибрид, плъг ин хибрид за предпочитане.
Пластмасата, ммм любимата тема. Със сигурност не съм постигнала нивото, което ми се иска, но вървя натам с устремени стъпки. Имам метална сламка, текстилна торбичка, която винаги е в дамската ми чанта, (и още няколко по-големи за пазар в багажника), имам куп стъклени шишета за вода и термо чаши за кафе за многократна употреба. Вече по-рядко, но още ми се случва, да попадна в ситуация, когато шишето не е с мен или пък вече съм изпила водата в него, а отново съм жадна в този забързан и натоварен ден…няколко пъти така реших да си остана жадна, но да не купя вода в пластмасова бутилка. От тогава имам по една пълна резервна в колата. Осъзнавам, че това нямаше да е възможно, ако не съм с кола, но пак е нещо. Когато ми се случи или наложи да консумирам нещо в пластмасова опаковка, се опитвам да я запазя и използвам в домакинството си отново поне няколко пъти след това. Не ползвам тънките найлонови торбички за плодове и зеленчуци, което фрустрира касиерките, но с широка усмивка и обяснение всичко се нарежда. (В момента си търся да си купя евтини памучни заместители на тези мини торбички).
Старая се да си купувам хранителни продукти насипно или в стъкло, а не в пластмасови еднократни опаковки… не става винаги, но дори 15-30% по-малко да е този отпадък пак е супер! Също така съм станала много по-осъзната да не изхвърлям лесно предмети от домакинството (кухнята най-вече), когато са леко износени или повредени, но още вършат работа. Не защото не ми се дават пари за нови, а защото повечето от тях са направени от пластмаса или други замърсяващи неразградими материали, евтини за производство, скъпи за природата. Every little thing counts. Има още много примери, но мисля всички ги знаят.
Идеята е, не се отказвайте да опитате днес с една стъпчица, само защото не можете на 100% да бъдете plastic-free.
При хранителните продукти има още нещо, което опитвам да правя, все по-трудно става, но… да купувам локално местно произведени продукти. Така не просто се стимулира местната икономика и т.н., но се спестява от трайни опаковки и големи логистични разходи и траспортни вредни емисии. Също така, ако се чудя между два домата за вечеря, взимам този, който е напълно озрял и вероятно утре ще тръгне да се разваля вече. Така моята салата ще е чудесна, а малко по-малко храна ще се изхвърли като негодна от магазина на следващия ден.
С дрехите втора употреба съм още начинаещ, но от скоро се опитвам да купувам и продавам употребявани дрехи, което хем ми доставя същото удоволствие, хем помага на бюджета и е устойчиво поведение.
Автор: Ваня Никова
Снимки (източник): unsplash.com