Какви навици за sustainable lifestyle прилагате у дома?
Днес почти всеки полага усилия, за да живее еко-съобразно. За някои е модерно, за други е начин на мислене, за трети е въпрос на оцеляване. Причините са различни и начините са разнообразни. Ето какво разказаха пет дами, които не пестят усилия и креативност в тази насока.
Вяра Илиева, 37г, Консултант управление на проекти
В нашия дом, пластмасата не е на почит. Не използваме пластмасови кутии, прибори и или чаши. При пазаруване, използваме текстилни торби за многократна употреба и не пазаруваме в найлонови торбички. Избягваме купуването на козметика в малки разфасовки, а се стремим към използване на кутии, опаковки и съдържатели за многократна употреба. Като цяло се въздържаме от покупка на излишни или ненужни и малко използваеми предмети за бита както и дрехи, защото най-ефективната защита от замърсяване не е чрез рециклиране, а чрез спиране на използване (респективно и купуване) на вредни за околната среда предмети.
Десислава Бонева-Тонева, 30г., Редактор
Старая се да внимавам какво и колко купувам. Започнах от скоро да мисля дали имам нужда от дадена стока, преди да направя покупка. Използвам само текстилни торби. Избягвам найлоновите торбички за зеленчуци в големите хипермаркети и пластмасата.
Виктория Георгиева, 28г., Юрист
За мен устойчивия начин на живот е постоянен стремеж към оптимизация на ресурсите. Да се стремиш да използваш по най-добрия начин нещата, с които разполагаш, да хабиш възможно най-малко. У дома полагам ежедневни усилия в тази насока.
Старая се да ограничавам до минимум употребата на вещи – еднодневки – както тези за еднократна употреба, така и вещи с кратък живот. Моят опит показва, че голяма част от вещите за еднократна употреба, които приемаме за незаменими, могат да бъдат заместени с такива с по-дълъг живот, без това да ни причини дискомфорт. В много от случаите алтернативите са не просто по-добри за околната среда, а са по-щадящи за здравето ни, по-евтини са in the long run и са дори по-удобни.
Веднага се сещам за няколко примера – след раждането на дъщеря ми вместо „стандратните” санитарни продукти, по време на месечния си цикъл използвам менструална чашка. Това не само означава, че вместо да изхвърлям значително количество боклук всеки месец, ще използвам един и същ продукт в продължение на няколко години, но и ми спестява ежемесечен разход. Подобен пример са и многократните бебешки пелени, с които почти изцяло отгледах Ида (и които са и много по-щадящи за бебешката кожа) вместо еднократни такива, съдовете за храна и напитки за многократна употреба и тн. Замяната на всички тези неща в дома и ежедневието ми не е станала изведнъж – всъщност това е дълъг процес, който продължава и до днес.
В момента работя върху намаляване на опаковките от хранителни продукти, които формират голяма част от отпадъците на домакинството ни. За целта постоянно търся начин за пазаруване на насипни храни в мои собствени контейнери (стъклени буркани, останали от нещо друго или просто платнени торбички) или пък в „оборотни” такива – например кисело мляко в стъклен буркан, който производителите събират обратно и вкарват отново в употреба. Възможността да купя продукт без опаковка често е определяща за избора ми къде да пазарувам – например вместо да купувам плодове, зеленчуци и зелени подправки от супермаркетите, където голяма част от тях са предварително опаковани, ги взимам от пазара. Винаги когато мога, предпочитам местни, по възможност български или от съседни държави плодове и зеленчуци – те са по-пресни, не са били превозвани на огромни разстояния и освен това са сезонни, което е много по-добре и от здравословна гледна точка. Е, ядем и банани и използваме и други екзотични продукти, но се старая да не формират основната част от менюто ни.
Друг аспект на устойчивия начин на живот, свързан с хранителните продкти, е стремежът да не изхвърляме храна. Пазарувам често, почти всеки ден, вместо да трупам в хладилника продукти, които да не успея да употребя навреме и да отидат в коша. Когато готвим, приготвяме храната в малки количества поради същата причина.
Що се отнася до нехранителните продукти, на първо място стремежът ми е да редуцирам употребата им – както количествено, така и качествено. Свела съм до минимум домакинските препарати и козметиката, които купувам. За някои неща ползвам алтернатива – например често мия пода само с гореща вода с няколко капки разтворено етерично масло, други изцяло съм премахнала – преди години си купувах специални почистващи продукти за лице и тяло, а сега използвам просто сапун, който се отразява не по-зле на кожата ми. Старая се да ограничавам купуването на играчки за дъщеря ми, а когато купувам такива, да са наистина здрави, функционални и трайни – да могат, след като тя ги израсте, да отидат у приятел, да бъдат препродадени или прибрани за следващите ни деца, а не да заминат в кофата за боклук. Това автоматично изключва всякакви евтини пластмасови играчки, чупещи се след броени пъти употреба, светещи, пеещи и така нататък интеративни играчки също. Ако такава попадне вкъщи като подарък, разбира се, не я изхвърлям, просто аз не купувам подобни неща. Нямам никакви скрупули да купувам втора ръка играчки и всякакви детски пособия. Същото се отнася и до дрехите – гардеробът на Ида е съставен основно от секънд хенд дрехи, както и моят собствен. Когато една вещ престане да ни служи по предназначение, се стремя да и намеря ново приложение или нов собственик. Рециклирането остава последна опция.
Изключително важен аспект на устойчивия начин на живот за мен е „устойчивостта” на навиците – да въведем такава промяна в живота си, която наистина можем да поддържаме и над която да надграждаме, а не да хвърлим краткотрайни усилия.
Автор: Ваня Никова
Снимки (източник): unsplash.com
Три млади дами разказаха пред Ваня тяхните стъпки към един по-устойчив lifestyle. Очаквайте скоро и Част 2, в която ще представим добрите практики за устойчив начин на живот на още две дами със зелени възгледи.
За нас ще бъде много интересно да чуем и мъжката гледна точка, както и дали предложените природосъобразни алтернативи за вас са постижими цели / решения?