Ваня Никова: „Изненадваме Ви може би с този въпрос, но завоят от зелената тема е напълно умишлен. Разговаряйки с хора, с какво се гордеят най-много в нашата държава, ми се искаше да ги накарам да се замислят за неща, за които по принцип нямат време.
В това динамично ежедневие, живот на бързи обороти, рядко се сещаме за причини, които да ни карат да се гордеем от произхода си. Да, но само припомняйки и разказвайки за корените си, за „богатството“, за българското, ще можем да го съхраним и развием! Да имаш сърце за нещо, значи да имаш очи да видиш и предимствата, и недостатъците. Все си повтаряме, че трябва да сме щастливи и благодарни, за това което имаме и за това, което нямаме, но така ли е?
Попитах пет човека, НЕ, всъщност попитах много много повече от пет, с кой факт, свързан с България, са най-горди. Попитах толкова много, защото повечето отказаха да ми отговорят или не можаха! Не е ли тъжно? Най-често чувах отговорите: „Оооо, това е прекалено труден въпрос, не се сещам за нищо!“ и „Ако ти напиша, това, което мисля, няма да го публикувате!“. Въпреки това, успях да събера пет доста интересни мнения по темата.“
Мая Николова, 35год., Мениджър ключови клиенти
Ще започна от там, че за мен това да се гордееш къде си роден е все едно да си горд, защото си синеок – става дума за даденост, а не за избор или лично постижение.
Та в този смисъл аз не съм точно горда, а по-скоро безкрайно благодарна за няколко неща:
– Морето. Верно, че преди време са били цели три, но на мен и едно ми стига. Първите ми 18 години минаха край бреговете му и наистина не мога да си представя по-прекрасно място за изкарване на детството.
– Мистерията на българските гласове. Във времена на кръчмарски патриотизъм и културна немощ, едни фини жени изправят на крака цели зали с извънземните си изпълнения, а самата Лиса Джерард казва, че се е вдъхновила от тях да се занимава с музика.
– Спасяването на българските евреи. Да, тези от присъединените територии са били погубени и това не трябва да се забравя. Но ако има един – единствен момент в историята ни, с който истински може да се гордеем, то това е фактът, че благодарение на солидарността и смелостта на народа ни, потомците на близо 50,000 спасени и досега споменават България с признателност.
Кристиян Сърбинов, 34год, Game designer
Не смятам, че това да си гражданин на дадена държава е автоматичен повод за гордост. Достиженията и подвизите на други хора, също не намирам за основателна причина. Изобщо, за мен, нищо, което имаме, като даденост, не би трябвало да ни кара да ходим с вдигната глава.
Ако обаче има нещо такова в България, според мен то това е фактът, че много от младите българи вече вървят рамо до рамо с техните връстници от развитите страни, в професионално, социално и културно отношение. Това е нещото, което ме кара да се усмихвам, защото съм убеден, че будните, социално ангажирани и образовани млади хора са фундаментът, от който нашето общество има нужда.
Милка Балева, 36год., Туристически агент
Има една легенда, която нашите екскурзоводи обожават да разказват на чуждите туристи, опознаващи родината ни. Не мога да я цитирам супер точно, но в общи линии се разказва следното:
„Kогато Господ раздавал земята на народите, всички били там и се редили на дълга опашка. Само българите ги нямало и закъсняли, защото обработвали земята, която обитавали. Когато се явили да получат своя дял, вече нищо не било останало. Тогава Господ, за да не ги ощети, а и защото сме трудолюбиви, откъснал от всеки народ по малко парче земя, но от най-хубавата.“
Легендата си е легенда, но е факт, че нашата малка България си има от всичко по малко, но достатъчно. Гордея се, че имаме прекрасна природа и климат и се надявам, въпреки че напоследък всички се отнасяме разсипнически с природните ни дадености, да успеем да съхраним това късче от Рая, което всъщност е България. Надявам се навреме да се усетим и да спрем да бетонираме всичко и навсякъде, най-вече на всяка цена, за да имат за в бъдеще на какво да се радват и нашите деца.
Ваня Манчева, 40год., Фризьор
Всяка страна си има нещо характерно, с което хората я свързват. България си има нещо малко, ароматно, красиво, нежно и много ценно – маслодайната роза. В това малко късче земя, маслодайната роза намира мястото, където е най-силна и щастлива. Защо е така ли?Защото тук тя намира почвата, която е най-добра за нея и температурните амплитуди, които я правят толкова силна и ароматна, за да стане номер 1 в света. Наричат я българското злато, защото 1 грам българско розово масло е колкото 1 грам злато. Това е, с което се гордея!
Виктор Стефанов, 38год., Мениджър
Съзнанието ми в дадени аспекти е такова на глобалист, тоест, вярвам, че разделение на хората по признаци като пол, сексуална ориентация, раса, религия или държава би следвало да са присъщи на хората, които търсят варианти за конфронтация, а хората би следвало да попадат под едни доста по-интимни разделения (интелигентни и не дотам, добри и не съвсем). Вярвам, че всички ние правим подобна диверсификация и определяме кръга от индивиди, заслужаващи интеракция спрямо нея. А в един идеален свят понятия като граници би следвало да са архаизъм.
Въпреки това, няма как да не отчета няколко повода за гордост от това, че съм се родил на територията, в която в момента се намира Република България. Не очаквайте да се прехласвам пред уникалната ни природа, тя всъщност не е уникална, а просто красива и разнообразна. Всеки, който е пътувал повече и разбира смисъла на “уникален”, ще се съгласи. Още повече, не допринасяме с нищо за опазването на тази природа. Та тук поводи за гордост няма.
Също така, не бих изтъквал мита за един от най-умните народи в света – това е меко казано смешно. Мога да споря с всеки, който продължава да робува на подобни нелепости, като аргументът, които бих дал срещу това, е един и е прост: “Какво е гениалното в народ, който упорито продължава да прави грешно решение след грешно решение?”. Толкова.
Да видим още какво. Най-красивите жени и най-добрите в леглото мъже. Да, красиви жени, но как така най-? За второто – нямам никаква идея и искрено се надявам да не ми се наложи да разбера от 1л., ед.ч.
Тук ще включа и още няколко неща, които не съм измислил аз, а са народно творчество: “Акъл не ща, пари ми дай”, “Овците, които се делят от стадото, ги изяжда вълка”, “Много хубаво не е на хубаво”, “Учи, за да не работиш”, както и “любимата” ми – „Преклонена главица сабя не я сече”. Няма да коментирам, който разбрал – разбрал. Който не – тъжно…
Доста хейтърско излезе цялото това. Не мога да се сетя за една обективна причина за гордост, че съм българин. Но не е и нужно – това е отживелица. Гордейте се с неща като емпатия, съзидателност и умение за мислене. Или пък недейте.
А ТИ С КАКВО СЕ ГОРДЕЕШ?
Още статии: