Казвам се Теодора Георгиева от София, студентка по психология в НБУ. Интересите ми в сферата на психологията са насочени към психотерапията и работата в групи.
Част от проекта станах, благодарение на Елена от екипа. Тя беше запозната със смехотерапията „Love to LAUGH”, която провеждам в групи, и се свърза с мен, защото смяташе, че би било супер допълнение към цялостното изживяване „Въртидрешка”. Е, беше права. 🙂
( Останахме силно впечатлени от качествата на Теди и затова решихме да надникнем малко по-интимно в нейния свят. Ето какво с удоволствие ни разкри тя 🙂
Нека си представим, че за 1ви път чуваме за Смехотерапия – как ще я представиш?
30 минути неконтролируем смях, чупене на бариери. Смехът ни помага да дишаме по-дълбоко, както и стимулира един куп хормони на щастието, които тялото ни отделя.
Кога се появи това желание да разсмиваш хората?
Не аз разсмивам хората. Аз им помагам да счупят някои от умствените окови, които сами си поставят и които ги възпират да се наслаждават на момента.
Какво чувстваш ТИ след всеки сеанс?
Усещането е изключително удовлетворяващо. Чувствам се изпълнена със смисъл, както и разтоварена. Определено обаче се усеща и умора, защото влизам в интеракция с много хора по време на сеанса. Хората са различни и понякога се случва да им е много трудно просто да отпуснат смеха си и да се забавляват. Аз съм човекът, който трябва да им покаже, че да се оставиш на смеха си, е нещо прекрасно.
Споделят ли участниците какво чувстват ТЕ?
Част от тях ми споделят, че първоначално са се чувствали неловко да се смеят пред непознати. След първоначалния „шок” обаче започват се кефят истински и казват, че им действа много разтоварващо. Случвало се е да е толкова готино, че самите участници искаха да си го удължим и продължихме с още 20-тина минути отгоре.
Коя е Теди в реалния живот?
Обожавам да изучавам хората и себе си, да откривам едновременно колко еднакви и колко различни сме всъщност. За да разбираме и работим с пълната палитра от цветове на личността, не е достатъчно само да четем книги на психологическа тематика. Трябва да се интересуваме от всякакви видове изкуство, да сме добре информирани относно различните религии, безспорно да бъдем исторически грамотни. Политическото минало на дадена страна, например, оставя своя отпечатък върху психиката не само на хората, живели по време на дадения период, но и върху следващите поколения. Защо ли? Безспорно установен факт в сферата на психологията е, че годините на детството са основополагащи за личността. Ето защо едно дете, възпитавано от родители/баби и дядовци, които са отглеждани в дух на пасивност и безропотно следване на правила, е възможно да носи до края на живота си в себе си следи от „онова” време. Част от тях са чувство за вина, криене на личните чувства и емоции, липса на инициативност.
С такива неща се занимава умът ми.. 😀
Какво може да те накара да бъдеш тъжна? А какво би те зарадвало изключително силно?
В унисон с гореспоменатите открития… Натъжавам се, когато видя родители, които не си дават сметка за вредите, които нанасят на децата си, когато ги обиждат или им предават чрез поведението си послания, които ще се отразят на самооценката им. Детството не е период, който „просто трябва да се избута как да е”.
Изключително много ме радват пълните с енергия хора и свежите идеи. 🙂
Смяташ ли, че живеем капсуловано и хората имат нужда да освободят своите емоции?
Универсализирането на хората, според мен, е невъзможно. Не си позволявам да използвам изрази като „ВСИЧКИ хора имат нужда да” или „ВСИЧКИ хора живеят някакси”. Но да, забелазвам една тенденция при една част, които посещават моята смехотерапия. Проявяват една статичност – дори при упражненията, в които е нужно групата да се движи, на тях им е много трудно буквално да помръднат от мястото си. Това говори за ментално „сковаване”, отказ човек да бъде гъвкав в дадения момент, а вероятно и по принцип.
Да откриеш своя баланс… задължително включва много смях. 🙂
Контакти: