На 11.02 в кино Люмиер се проведе концерт по случай 37-мата година от Иранската революция. И тъй като ние сме с културна насоченост без ограничения, решихме да посетим събитието и да се потопим в ритмите на персийската музика.
Групата изпълнител беше „Алямту“, непозната и за нас до сега. Ако трябва да сме честни, отидохме без никаква представа какво ще чуем и без никакви очаквания. Но истината е в това да правиш всичко без очаквания 😉 Останахме с едно приятно и интересно чувство.
Иран е една от съвременните държави наследници на древна цивилизация и култура. На нейните земи преди 26 века е била основата първата глобална световна държава и империя – Персия. Интересен е фактът, че името Персия е променено на Иран през 1935г, като обединяващо за преимущественото арийско население. Името Иран означава „земя на арийци“. Тя е страна с богата културно наследство, дала на света шаха, първата световна религия – зороастризма, и фундаментални принципи, ангажирали съзнанието на най-големите философи от миналото. Но да не се отклоняваме от темата.
Първото, което ни направи впечатление, беше спокойствието и простотата на сцената. Под простата имаме предвид изчистената семпла концепция – без декори (освен няколко плаката на големи ирански градове и техните забележителности), без танцов ансамбъл, без тонколони и модерно озвучаване. Само музикантите с техните инструменти и микрофоните пред тях. Като от едното време. Това е част от културата им.
Инструментите, на които свирят, са много интересни – сетар, зурна, сантур, томбак и кемамча. Зурната е дървен духов инструмент с характерен тембър и силен пронизителен звук, поради което се ползва предимно на открито и предимно във фолклорната музика. Сетарът е музикален инструмент от семейството на лютнята. В сегашния му вариант е с 4 струни и 25-27 подвижни прагчета, направени от животински черва или коприна.
Сантур буквално преведено е 100 струни. Това е много древен музикален инструмент. Представлява дървена кутия с два реда метални струнодържатели и се свири с 2 малки леки чукчета. Томбака, познат още и като тарамбука, е смятан за главния ударен инстромент на персийската музика. Свири се с пръсти, най-често по ръба на инструмента. Понякога изпълнителят носи метални накрайници на пръстите за допълнителен звук. Звукът от соло на томбак е уникален и понякога може да продължи повече от 10 минути. Кеманча е традиционен персийски инструмент с 3 копринени струни, а модерните с 4 метални.
Интересното е, че преди всяко изпълнение има соло на всеки един от инструментите, като можеш да усетиш спецификата им.
Музикантите свириха уравновесено в продължение на един час, след което се поклониха и се оттеглиха. Публиката стана на крака и пляскаше в продължение на 5 минути след тях, но те не са свикнали на нашата емоционалност и не им идва отвърте с подскок да се върнат за бис. Но поощрени от организаторите, се появиха на сцената за последно изпълнение.
Наистина музиката е много приятна за слушане! Друг интересен факт, които забравихме да споменем, е, че иранската музика е с много сходни ритми с нашата народна музика. И двете са в неравноделни тактови размери. В YouTube може да задоволите любопитството си със запис от целия концерт.