RE:FOOD X EYW – ЧАСТ II

Продължаваме с втора част от разказа ни относно опита на RE:Food, да си набавят food waste и да приготвят различни ястия от хранителен отпадък.

“Losing food to one waste heap or another is an issue in both high- and low-income countries. In places where income is low, wastage is generally unintentional and occurs earlier in the supply chain—food rots on farms or spoils during storage or distribution. In regions of higher income, willful food waste dominates farther along the supply chain. Retailers and consumers reject food based on bumps, bruises, and coloring, or simply order, buy, and serve too much.” (Source: Drawdown)

Сдобиване с ресурси

от складово помещение за отпадъчна храна

Предната вечер Ибен се беше срещнала с управител на верига магазини за хранителни стоки в Колдинг, от когото се снабди с две торби с продукти – как беше успяла? Тъй като по-късно обсъждахме защо е решила да вземе точно тези продукти, трябва да отбележа, че Ибен е вегетарианец, и месото като цяло отсъстваш. Но във втория магазин от обиколката, служителят ни сподели, че те имат подписан договор с местна организация,  която помага на млади хора в специално положение, на която предават месото с изтичащ срок на годност.

Преценката на Ибен, осъзната или не, беше много точна. Може би поради факта, че тя е против разхищаването на продуктите, точно беше изчислила количеството храна, необходимо за готвене, като се беше ограничила да взима в повече от изникналата пред нея стая с хранителни отпадъци. Да, точно така! Оказва се, че магазините, или поне този конкретно, имат помещение, в повечето случаи с хладилни камери, в които складират “негодната” храна за продажба. Това е храна в срок на годност, леко деформирана, с повредена опаковка или не отговаря на законовите изисквания за вид, форма, цвят, и др. По закон, магазините са длъжни да бракуват тази стока, което намаля оборота им. Поради това, те сами търсят начин да реализират храната, преди тя да достигне отпадъчните контейнери.

Практика за този обект е да дарява храна на местно училище, придружена задължително със съответната документация. Въпреки добрите идея, решението е само едно до този момент, а храната твърде много! Какво мислите за идеята, храната да се използва с други цели, не отново да бъде усвоена като храна? Компостирането е едно решение, какво друго ви идва наум?

Готвене и рецепти с хранителен отпадък

Малко след предвиденото време, около 18:30ч., вече бяхме пред Tobbers Madbar, където ни очакваха Пол и Катя – двойка студенти, които в момента предадоха магистърска дипломна работа на тема “спекулативен дизайн срещу отпадъците от цигари” (speculative design against cigarette litter). Наскоро взех участие в работилница, която имаше за цел да проучи как навиците, които изглеждат тривиални и може би обикновени, влияят на екологичния баланс на нашата планета и как можем да ги променим чрез подход, основан на дизайна. Интересно преживяване!

Така, в освежен състав и достатъчно продукти, нахълтахме смело в ресторанта, където ни посрещна Торбен. Тъй като той все още почистваше, ние си откраднахме време за почивка и планиране на менюто. Решихме да работим, с това, което имаме и от там да изходим за различните ястия. Сякаш естествено се случи, подредихме всичко, което бяхме набавили като провиизи, на огромна маса, и още веднъж обсъдихме всеки един продукт. Така се родиха и различните ястия – от въображението ни, нашия опит и желание да творим.

Провизии

Родиха се много варианти за супи, предястия, салати, основно, а черешката на тортата беше десертът. Ако искате да разберете подробно всички рецепти и целия процес на изготвяне на менюто и създаването на ястията, само ни пишете и ще разкажем с удоволствие!

Бързо сформирахме групи от доброволци, разпределихме задачите на база желания, и всеки намери своето място в кухнята на Tobbers. Не се очакваше някой да притежава „wow“ умения в готвенето. Всеки може да готви, само желание трябва! Даже беше неочаквано и за Торбън – толкова хора да се стиковат и работят бързо и в синхрон в малката кухня. Всички продукти, взети от контейнера, бяха добре измити, както и опаковките им.

Меню

Дегустация

След час борба с храната и много настроение, подредба на масата и дозина снимки, седнахме заедно да се насладим на сготвеното. Започнахме естествено с кратка дискусия (не беше дълга, защото вече бяхме много гладни) на тема “предразсъдъци”. Нямаше нито един от нас, който да не желае да се нахрани с тази храна. Mоментите на задружно готвене и съпреживяване, бързо бяха изтрили горчивите мисли, че се храним с “отпадък”, който се беше превърнал в “ресурс”, a за много хора по света – в “необходимост”.

“Food is a significant source of household emissions contributing to about 17% of EU household emissions and a varying importance of 11%–32% across regions. The capital region of Denmark stands out with the highest food-related emissions with 3.9 tCO2e/cap or about 27% of the total regional footprint. These findings are in agreement with prior analysis of the Danish consumption-based emissions embodied in food” . (Edjabou and Smed, 2013)

Какво предстои

На 18ти юни готвим отново, този път за всички, които желаят да посетят Tobbers Madbar и да експериментират. Стартираме в 18ч, като събитието ще бъде отворено за 50 души, без предварително записване.

Целта на срещата е не само дегустация и апотеоз на кулинарийни шедоври, създадени от въображението на Торбън и нашия екип, но акцент ще бъде своеобразен дебат относно климатичните промени и нашата отговорност. Искаме да повишим информираността на хората относно пътя, който изминава храната и ресурсите, които се изразходват по веригата.

Това беше цялото приключение, наречено RE:Food. Ще разказваме отново след 18ти юни, а до тогава може да останете на зелена вълна със статиите по-долу:

• ЗЕЛЕНИ МНЕНИЯ | #GREENPEOPLE – PART IIIавгуст 24, 2019
• ПО ПЪТЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО НА НАШИТЕ ДЕЦАюли 14, 2019
• С КОЙ ФАКТ ЗА БЪЛГАРИЯ СТЕ НАЙ-ГОРДИ?юли 12, 2019