Представяме днес Теодора Борисова, която се включи в рубриката ни #зеленихора. Тази рубрика е за тези, на които им се чете; за тези, които сега прохождат. За тези, които са low waste – искат да се информират, да използват добри практики и с малки стъпки да насочат живота си към един по-зелен, по-хармоничен и балансиран режим. Автор – Ваня Никова.
Теодора е завършила Френската гимназия и Софийския университет, специалност Международни отношения. Учила е в Колежа на Европа в Белгия и във висше училище по администрация във Франция, като започва професионалния си път като държавен служител от администрацията на Министерския съвет. От София е, отскоро има страхотен син Емануил. Включвала се е в редица проекти за опазване на околната среда, като участник, ментор или жури. Партнира си с благотворителни и организации с нестопанска цел за разпространение на екологични идеи и активности. Опитва се да води здравословен и еко-съобразен начин на живот, доколкото това е възможно в нашите условия и ширини.
Какви устойчиви навици прилагаш у дома?
На първо място – опитвам се да намаля отпадъка, особено хранителния. „Спасявам“, когато това е възможно, хранителни продукти близо до срока на годност. Мъча се и да събирам и изхвърлям отпадъка разделно. Правя усилия и за намаляване употребата на пластмаса – пием вода от кана с филтър, купихме еспресо машина наместо такава с капсули, като утайката от кафе използвам за наторяване на цветята, а понякога и с козметична цел – за пилинг на лице и тяло 😉 Естествено опитвам се да пестя вода и електроенергия, купувам „еко“ препарати за почистване и т.н.
Какви са твоите малки „зелени“ тайни в ежедневието извън дома?
В офиса се опитваме да ограничим употребата на канцеларски материали и най-вече хартия, като използваната я отделяме за рециклиране. Използваме съдове за храна и вода за многократна употреба, както и кетъринг в картонени опаковки, когато се налага. Имаме хавлиени кърпи, така че и от тази гледна точка сме намалили употребата на хартия, често даряваме използваните компютри и електронно оборудване и пр.
В професионално отношение как си обвързани с каузата за нулев отпадък?
Професионално съм обвързана с усилията на компанията, в която работя, за намаление с 40% на въглеродния интензитет като част от ключовите цели за постигане на устойчиво развитие до 2025 г. Отделно, стремим се непрекъснато да подобряваме технологиите и процесите, за да се намали въздействието върху околната среда в целия жизнен цикъл на продуктите. Сериозен ресурс се влага и за намаляване консумацията на енергия и вода, и негативното въздействие върху почвите, водите и качеството на въздуха, както и употребата на природни богатства, най-вече невъзобновяемите такива.
Прилагате ли и екосъобразно отношение и в приготвянето или пазаруването на храната у дома?
Определено се стремим да купуваме все-повече “био“ продукти – отгледани в малки местни ферми по природосъобразен начин, когато, естествено , това е икономически издържано. Опитвам се да давам на малкия ми син само такива храни, като се надявам до избегнем, поне докато навърши годинка, а ако можем и по-късно, срещата с нитратите. Доста време ни отнема четенето на етикетите в супермаркета, докато се мъчим да разшифроваме скритите под формата на Е-номера консерванти и оцветители. Естествено, избягваме и тях… Пазаруваме най-често от малките квартални магазинчета, ферми и пазари, като ходим дотам пеша и използваме чанта за многократна употреба.
На какво държиш да научиш сина си в това отношение?
Той е още много малък, но се надавам за култивираме правилно отношение към природата, да го научим за се грижи за околната среда, да опазва и цени богатствата на родината.
Смяташ ли, че опазването на природата и икономическото развитие на страната са свързани?
Да, донякъде за съжаление, са в пряка, правопропорционална зависимост. Само богатите нации могаг да си позволят да предприемат сериозни мерки по опазването на околната среда. Когато се грижиш за насъщния, природата и отговорното отношение към нея остават на по-задно място. Затова и ние в България не можем да се похвалим с нивото си на екологична ангажираност. Ниският ни стандарт обаче не трябва да действа като оправдание за безотговорното ни поведение – с минимални усилия от страна на всеки може да се постигне много, само че ни липсва културата…
Кои според теб са най-сериозните проблеми в опазването на околната среда и природните ресурси на България?
Най-сериозен проблем са хората ;), от което, разбира се, не следва разрешението: „има човек—има проблем“ и обратното. В България се разсъждава на принципа на Нерон: „след мен и потоп“. Определено не мислим „зелено“, за което мога да дам безброй примери – от факта, че пестенето на ресурси се счита за стиснатост, почистването след себе си обикновено не е лична отговорност, а работа на държавата, в името на която най-често не знаем какво влагаме. Не казвам, че институциите са безпогрешни – не се предприемат мерки навреме, изчаква се ситуацията да достигне интензитета на екологична катастрофа или друго бедствие, за да се задействат съответните органи и пр. Общо-взето се действа без мисъл за бъдещето и идните поколения, но това, като че ли, ни е част от народопсихологията…
Какви добри практики от други страни към устойчиво развитие можеш да споделиш с нас?
Има много полезни примери, които бихме могли да взаимстваме, но трябва да се прецени дали са приложими в нашата среда, а не просто да се изкопира нещо, което да се окаже изцяло неадекватно за тукашната действителност. Отделно, трябват инструменти за изпълнение, защото често устойчиви мерки присъстват на хартия, но не могат да бъдат изпълнени, заради слабост в правоприлагането. Подобна е например законодателната промяна за старите замърсяващи автомобили, според която тези, които ни съответстват на екологичните стандарти следва да бъдат извеждани от употреба. Това, за съжаление, все-още не се изпълнява – ежедневно се сблъскваме с автомобили, които оставят задушливи черни газове след себе си. Полезно би било например да се въведат по-сериозни облекчения за електрическите автомобили и хибридите (субсидии).
Много сме далече все-още, но може да се върви в посока и поощряване но компостирането като част от мерките за намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци; промотиране на енергийно-ефективното строителство на т.нар. “пасивни къщи”, което също води до намаляване на енергийните загуби и по този начин до еколого-съобразен начин на живот и пр.
Как според теб бихме могли да мотивираме повече хора да се включат към устойчив начин на живот и защо това е нужно?
В нашата страна може би най-ефективен е методът на „камшика и моркова“, т.е., за мерки, които задължително трябва да се изпълнят, като например да не се горят пластмаси, автомобилни гуми и др. отпадъци за отопление, ефективно да се налагат санкции и глоби, а за „препоръчителни“ мерки, като например подмяната на пластмасови
чашки с хартиени в офисите (което за мен си е задължителна стъпка), да се въведат поощрения.
Независимо от насъченията и наказанията обаче, смятам, че личен ангажимент на всеки отделен индивид е да пази и подобрява средата, в която живее. Особено днешното, био-ориентирано поколение задължително следва да води т.нар. “зелен” начин на живот, т.е. да взема предвид опазването на околната среда при всичките си активности.