Каква е твоята професия ?
Татуист, но не бих го нарекъл точно професия. Това е по-скоро призвание и хоби. Работя това, което винаги съм искал и ми харесва. Повечето хора нямат този шанс. В това отношение, аз съм истински щастливец.
А такъв ли си по призвание ?
Мисля, че по призвание съм човек на изкуството, човек, който обича да твори. Харесва ми да създавам готини неща със собствените си ръце. Ако не татуирам, непрекъснато майсторя разни неща или рисувам. Картини, коли, мотори, каски, стени и др. – няма значение, всичко може да бъде платно. Всичко е в главата, а после и в ръцете.
Как избра да станеш татуист ?
Винаги съм обичал рисуването. В училище рисувах по всичко, което ми попаднеше. Още тогава, татуировките ме привличаха лудо. Един ден, просто реших да отида в студио и да си направя татуировка. Нямаше значение каква точно, просто трябваше да видя какво е, да го усетя. Много ми хареса и се запалих.
В 8-ми клас, взех един уолкмен и го разглобих. Извадих моторчето и с помощта на химикалка, спица от колело и струна за китара, която подострих, направих машинка за татуиране. Нямах мастило, затова използвах туш Rotring за чертане. Първата тауировка я направих на един приятел. Беше жокер. Постепенно изрисувах и себе си, и приятелите. Това се превърна в хоби, а после и в начин на живот.
Какъв мечтаеше да бъдеш като малък ?
Винаги съм имал усещането, че ще бъда човек на изкуството, художник. Не мога точно да го обясня, то е като подсъзнателно чувство, като един особен гъдел, който не ти дава мира.
Какво ти дава всеки един твой работен ден ?
Смисъл, свободата да бъдеш себе си, удовлетворението да правиш това, което искаш, да разполагаш с времето си и сам да вдигаш летвата, за да се усъвършенстваш. Това е най-ценното за мен. Винаги съм бил независим, избягвал съм рамките и съм мислел нестандартно, абе така да се каже: свободен ум.
А какво ти взима ?
Не ми взима нищо. Напротив, дава ми. Не смятам, че съм направил компромис с нещо съществено в живота си, за да бъда такъв, какъвто искам.
Какво хапваш на обед ? Къде ?
Доста често не се храня на обед, защото по това време обикновено съм ангажиран. А когато се захласна с нещо, изгубвам усет за глад. Разбира се, веднага щом свърша, усещам смъртен глад.
Иначе, когато имам време обичам да хапвам в Контеса. (култово софийско заведение в градинката с църквата “ Св. Николай Софийски „, на пресечката на “ Опълченска “ и “ Пиротска „, б.а.) Обичам готвено и супички, фен съм и на шкембе чорбата.
Какви са колегите ти ?
Нямам колеги, работя сам.
Имаш ли dress code на работното място ?
Нямам, обличам се така, както се чувствам удобно и следвам собствения си стил.
В ежедневието какъв е твоя стил на обличане ?
Ако трябва да го квалифицирам като нещо, което хората познават, трябва да е това, което наричат спортно-елегантен, макар че аз не мисля за стила си по този начин. Предпочитам да мисля за него като за огледало на моята индивидуалност. Дрехите действително отразяват характера и разкриват границите на фантазията на даден човек.
Предпочитам тениски, някои от които съм си нарисувал сам, широки дънки или спортни панталони и кецове или маратонки. Нося обеци и обичам кожените гривни. Това е.
Какво би посъветвал хората, които искат да се занимават професионално с хобито си ?
Само едно. Да вярват в себе си, да бъдат себе си и да се стремят да се развиват непрекъснато. Да не позволяват на нищо и никого да ги отклони от пътя, по който са тръгнали, но и да не се задържат на едно място. Имам предвид – да стигнат някакво професионално ниво и да спрат да търсят повече.
На тези, които са успели да се преборят за това да превърнат хобито си в професия и са истински добри, бих им казал да не забравят откъде са тръгнали и да споделят опита си с другите, които сега започват.
С какво се гордееш?
Че сам съм стигнал дотук, независимо какво ми е коствало. Гордея се, не с някакви конкретни постижения, а с характера си, харесвам амбицията и упоритостта си.
Към какво си се устремил?
Себеусъвършенстване.
Защо АЗ да избера да стана като ТЕБ ?
Не избираш ти, то избира теб.
Сподели с нас снимка от работното място.
Contacts:
FB: Epetito