Агресивният характер, преплетен с тактическо мислене на човека, е двигателят за усъвършенстването на всички видове оръжия, включително и хладното – Фехтовалното.
В древността фехтовката е била силно почитана, всички древни народи са използвали хладно оръжие за отбрана и нападение. В древна Гърция се е боравело с оръжие, приличащо на шпага, което било мушкащо и сечещо. Създавали се школи за обучение и овладяване на тънкостите на хладното оръжие.
Фехтовката е носела класов характер през Средновековието, тъй като е била практикувана от аристокрацията. Характерна черта за боевете са тежкото въоръжение: големи мечове, нагръдници и др.
В течението на годините, след откриването на барута и оръжията, средновековните мечове остават на заден план. Фехтовката се запазва и трансформира като спортна дисциплина.
За появата на съвременната фехтовка голяма заслуга имат множество – испански, италиански, германски, руски и английски фехтовални майстори, издали поредица трудове за развитието и усъвършенстването на работа с хладно оръжие.
Фехтовката в наши дни предлага уникална комбинация от физическа, интелектуална и емоционална стимулация.
За разлика от много други спортове, фехтовката развива качества като чест, галантност и благородство. Много от най-известните имена в историята на изкуството са се докоснали до фехтовалното изкуство, в това число Караваджо и Волтер, Байрон и Маркс, Чърчил и наскоро Мадона.
Фехтовката, наистина, е идеалният спорт за една жена. Това е дейност, която е повече тактическа, отколкото физическа. Тя изисква гъвкавост и равновесие, а не груба сила и развива елегантност, учтивост и качество. Не е нужно фехтувачите да са високи или силни, за да са добри – по-важно е да притежават бързи рефлекси, добра координация, интуиция и предусещане.
Във фехтовката се използват три вида оръжия:
Рапира – Рапирата е мушкащо оръжие, което ще рече, че могат да се нанасят точки (тушове), само чрез мушкане. Също така, рапирата е условно оръжие: условно означава, че в играта се поставят редица условия, за да бъде зачетен туш като валиден и да се отбележи точка. Поражаемото пространство е само торсът.
Шпага – По устройство, оръжието е по-близко до рапирата, отколкото до сабята, но по-тежко, не толкова еластично и напречното сечение на острието му е във формата на буквата V. Във фехтовалния бой с шпага се разрешава да се мушка противника в която и да е част от тялото му – поражаемото пространство е цялото му тяло.
Сабя – Използва се както за мушкащи, така и за разсичащи удари. Поражаемото пространство при нея е цялата горна част от тялото на противника, т.е. торсът, главата и ръцете. Боят със сабя е изключително маневрен и динамичен, което налага и своите високи изисквания към физическата подготовка на сабльорите.
Фехтовачите са облечени в бели костюми, които се състоят от 3 части: горнище, долнище и пластрон. Костюмите са изработени от специална материя (кевлар), който предпазва от нараняване и осигурява висока защита.Задължителна част от костюма са белите ¾ чорапи на фехтовача.
За по-голяма сигурност под пластрона се поставя пласмасова кора. За връзка с апарата, който отчита тушовете, фехтовачите имат личен кабел, който преминава през ръкава на костюма и се свързва с електронните устройства. Главата и лицето се предпазват от маска.
И в рапирата, и сабята фехтовачите използват т.нар. Ламе (тънка жилетка с вплетени метални нижки, която покрива съответната поражаема повърхност, която прави връзката между оръжието и апарата). За предпазване на ръката, фехтовачите имат ръкавица на въоръжената такава.
Рождената година на българската федерация по фехтовка е 1926г. Българската федерация става член в Олимпийскя комитет, тогава е и златното време на българската вехтовка.
И тук можете да се запознаете с една жена за която фехтовката е не само професия но и вдъхновение…Виолета Катеринска.
А не Ви ли напомнят тези двубои дуелите в STAR WARS ?
АВТОР : Радина Георгиева
Източник : Интернет