RE:Food e организация от доброволци, живеещи и работещи в Колдинг, Дания, основана от Ибен Фог с цел е да привлече вниманието и информира местните относно, количеството храна, което се изхвърля и губи и причините за това. Целта й е да насърчи гражданите да бъдат социално отговорни и да предприемат действия срещу разхищаването на храната и свръхпотреблението.
“A third of the food raised or prepared does not make it from farm or factory to fork. Producing uneaten food squanders a whole host of resources—seeds, water, energy, land, fertilizer, hours of labor, financial capital—and generates greenhouse gases at every stage—including methane when organic matter lands in the global rubbish bin. The food we waste is responsible for roughly 8 percent of global emissions.” (Source: Drawdown)
RE:Food e социална платформа, където граждани ще могат да се срещат, разговарят, обсъждат идеи и вдъхновени да стартират по-екологичен и по-здравословен начин на живот, като загрижеността към околна среда е основният фокус.
Организацията се фокусира върху философията за Нулеви Отпадъци, Целите за Устойчиво Развитие, Социална Отговорност, Кръгова Икономика и “Ъпсайклинг”-a. Тези теми ще бъдат адресирани по време на безплатни събития, където всеки е поканени да се наслади на ястия, сготвени от хранителни отпадъци. Излишъците храна ще бъдат дарени от локални магазини, които иначе биха били изхвърлени в контейнера. Събития ще бъдат вдъхновени от 17те цели за устойчиво развитие и ще засягат различни теми и въпроси, отворени за дискусия.
Освен това, ще участват лектори, които ще споделят своите знания относно “food waste” и / или други важни въпроси в обхвата на темата. Тези събития ще насърчават и ще си сътрудничат с местни музиканти и други организации с идеална цел, с цел да се създаде неформално безопасно пространство ,в което всички са добре дошли да споделят, да се забавляват и разговарят.
RE:Food вярва, че стартирайки на локално ниво, проявявайки ангажираност и бъдейки инфромиран, са първите стъпки към постигане на глобално въздействие и изграждането на по-оптимистичен подход към устойчив начин на живот.
СОЦИАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ | ГОТВЕНЕ С FOOD WASTE
Запознах се с Ибен преди няколко месеца. Обедини ни общият интерес към намаляне негативното влияние, което оказваме върху околната среда и по-конкретно, борбата с текстилния (аз) и хранителния отпадък (тя). Преди да се премести да учи в Колдинг, Ибен и била част от движение в Копенхаген, което се бори да редуцира количеството храна, което се изхвърля. Защото статистиката е малко стряскаща: “Twenty-seven per cent of Copenhagen’s footprint is associated with food. So changing the diet or reducing food waste, which Denmark is famous for, could really reduce environmental pressure.” Source
Как се случва това? Чували ли сте за “dumpster diving”? Берачите на негодна храна ”спасяват” отпадъците, изхвърляни в големи търговски, жилищни, промишлени и строителни контейнери, като й придават полезна стойност. В последствие тази храна се хигиенизира и използва отново, поради все още добрите й качества.
Срещнах Ибен, защото и двете изповядваме една религия, но и искаме да бъдем активни сред обществото. Организирахме обща community meeting, в която бяхме поканили доброволци, споделящи същото отношение към храната. Определихме датата, в която да организираме експериментално събитие за събиране и готвене с храна, считана за боклук.
Проучване и просвещение
Решихме, че ще посетим няколко магазина, близки един до друг и ще разговаряме с управителите и/или техните служители относно food waste практики в обекта, както и ще се опитаме да се сдобием с храна. Интересувахме се какво е тяхното мнение oтносно surplus храната, съществуват ли политики на магазина или на местната общината, които се спазват и прилагат, лични практики и навици при пазаруване. Искахме да попитаме също: какво трябва да се случи, за да се изхвърля по-малко, възпрепятстват ли ги законовите рамки и какво биха променили, ако имат тази сила/власт. А вие как бихте отговорили?
Tobbers Madbar
Сборен пунк на екипа от десетина доброволци беше Tobbers Madbar – място, където по-късно щяхме да покажем готварските си умения. (Тук се роди идеята да създадем блог със #secondhandrecipe. Който е навит, да ни пише!).
Домакин в този експеримент, беше Tobbers – ресторант и кафе, популярни сред студентите, но и местните. Чарът му се крие в усещането за “у дома” и така любимата на всички датчани дума „hygge“. Управетелят, Торбън, предостъпи кухнята в ресторанта, свободна да творим след 18ч. От разговора ни с него, разбрахме, че няма притеснения заведението да си създаде лош етикет, заради това, че подкрепя идея ни. За него не съществуват предразсъдъци, единствено беше малко притеснен в началото за качеството на храната и чисто задравословния аспект.
Готвейки по-късно, и бърборейки, научихме, че Торбен подкрепя и други инициативи, засягащи 17те Цели за Устойчиво Развитие. Той силно , като всеки датчанин, изповядва идеологията на личностен well-being. На въпроса, защо затваря в 18ч, а не работи и вечер, ни отговори с въодушевен тон, че предпочита да отдава това време на благородни каузи, които дават смисъл за обществото.
А ето и малка част, от това, което ни сподели:
Светла: Беше ли ти трудно да кажеш “ДА” на нашата идея и да предостъпиш кухнята в един от своите обекти?
Торбън: Беше доста лесно, тъй като за мен представяваше голям интерес темата, която засягате и исках да взема участие.
Светла: Мнението ти за крайния резултат?
Торбън: Хареса ми идеята, че трябваше да провокираме себе си и бъдем креативни, само с това, което разполагахме.
Торбън си партнира с Repair Café Kolding и общината в проект Tobbers & Friends, в който доброволци се събират и поправят/разкрасяват мебели, които по-късно ще бъдат изложени за продажба в Tobbers Ønskebrønd. Събраният фонд се разпределя сред младежи в нужда. Относно как самият той се справя с отпадъците в двете кухни, видяхме, че боклукът се разделя на органичен и неорганичен. Планират се и много добре порциите храна, които ще се приготвят като в края на деня почти не остават излишък.
Проучване в хранителните магазини
Бяхме предвидили час за проучване, като това време бе достатъчно да влезем в два обекта. Стартирахме с оглед на контейнерите в първия магазин, които бяха заключени, може би заради ранния час – 17ч. Отправихме се към следващия обект, който е в много голяма близост до няколко училища в града. Там успяхме и да поровим из боклука, както и да разговаряме със служител в магазина.
Имахме един неуспешен опит вече за среща в първия магазин. Потърсихме управителя, но ни информираха любезно, че трябва да се обадим предварително и да си насрочим среща. За нас беше очаквано, но трябваше да опитаме, и да проверим късмета си. Същото се случи и във втория обект, но там все пак решихме да поговорим и със служител, който се оказа много усложлив. Попитахме какви политики има обекта и как самата тя пазарува – дали си подготвя списък или в повечето случаи действа спонтанно. Впечатли ни фактът, че тя, както и колегите й, се чувстват изключително зле, когато трябва да изхвърлят стоки в контейнера за боклук.
Попитахме защо някои отпадаци, които открихме в контейнера, се намират там, предвид запазения им вид и липсата на каквато и да е повреда/преоценка. За наша огромна изненада, след като надникнахме през вратата на контейнера, изникнаха пластмасови торби, бутилки и кенове, пакети с празнични балони, огромни количества прясно авокадо, цветя, дървени каси, и какво ли още не. Само ще кажем, че не получихме особено задоволителни отговори… Как разбрахме какво има в контейнера, продължавайте да четете!
Инфо
Честа практика на обектите тук е около 19-20ч. да преоценят цената на някои храни, било поради изтичащ срок на годност, повредена опаковка, сготвена през деня храна, и др. За информация, в Дания семействата, както и магазните, сортират и рециклират своя отпадък – стъкло, хартия, пластмаса. Във всеки квартал са поставени контейнери за дрехи и обувки, както и пред повечето домове/къщи има три вида кофи за боклук. Голямата част от отпадъка се гори и се използва за отопление – така наречената waste-to-energy (WtE) система, за която е изписано много относно нейните позитиви и негативи. Във всеки магазин има и специална машина, “Flaskeautomat”, в която може да предадете пластмасови/алуминиеви бутилки и кенове и да получите пари в замяна (pant deposit system).
Сдобиване с ресурси
от отпадъчните контейнери
Отборът ентусиасти се състоеше от десетина “food fighters”, като в последствие няколко души отпаднаха при готвеното, а други се включиха. Приключението започна и ние, с изгарящо любопитство, се отправихме да огледаме контейнерите с боклук, които обикновено са разположени в страни на магазините. Сред нас, Ибен бе тази с опит, като разчитахме, че ще ни сподели разни tricks&tips в dumpster diving-a.
При втория магазин, който посетихме, имахме успех – кофата за смет беше отключена. Събрахме се всички около контейнера, по-смелите сложиха ръкавиците, издърпахме близките до нас торби и започнаха да изкачат всякакви полезни предмети. От цялата група най-смела беше Jasmin, която без притеснение и много чудене влезе в контейнерa.
Eто какво сподели тя:
“Истината е, че когато си стъпил върху “планина от боклук”, едва тогава придобиваш различно отношение към това, което изхвърляш!”
Решихме да вземем и отделим за по-късния етап на готвене продуктите, които виждате от снимката: авокадо, чери домати, мента, зелена салата, лимон, банани и боровинки. Взехме и балоните, защото щяха да послужат за чудесна декорация по случай рождения ден на Repair Café Kolding.
Съвет
В повечето случаи е добре ровенето в контейнерите, да се случва след работно време, около 21ч, когато кофите са отключени и работниците са приключили смяна. Тогава се и изхвърля храната с изтекъл срок, или със забележки по опаковка, вид и т.н.т. Всякакви опити обаче, когато те са заключени, се смятат за незаконни. Много често dumpster diving-a тук се прави от студенти.
Поведението на околните
Относно дали някой минувач прояви любопитство – да, това се случи. Майка с две деца ни доближи, като децата се интересуваха какво правим. Тъй като групата ни беше микс от датско и английско говорящи, а и децата знаеха перфектно английски, им разказахме подробно за нашето проучване. Ответната реакция беше на разбиране и подкрепа. По-малкото от децата, само на 5г., научихме, че учи в частно училище в Билунд, и доста често има занимания по рециклиране и преизползване. Поканихме ги да се включат към нашата група, с което те радушно приеха.
По време на разходката ни обратно към ресторанта, успяхме да си поговорим повече за техните навици: събират разделно отпадъците у дома, а в училище прекарват много време в игри и занимания, създадени от учителите, които ги запознават с принципите на кръговата икономика: reuse – reduce – recycle. Наскоро са построили сами и огромна инсталация от различни пластмасови предмети.
Следва продължение …