Неделя – ден, като ден, но за нас необикновен. Отиваме на среща с приеманите семейства на кучета, обучавани за водачи от клас „Н“ и тяхната инструкторка Мартина. Днес те ще се учат да преодоляват препятствия като ескалатори, асансьори, въртящи се врати, както и да се „качат на влака“. Това ни информира Мартина, е тяхната тренировка по Социализация.
Срещаме се в парка и това, с което първо се сблъскваме, са пет невероятни и адски енергични представители на порода Лабрадор. Лъскави и черни!
Запознаваме се с приемните стопани, които трудно успяват да укротят четириногите. Те вече се забавляват в луди игри. След тичането и вършенето на естествени нужди, ще се отправим към метрото, за да видим как нашите герои ще се справят с поставените задачи и колко нерви са необходими за да накараш Нортън да бъде послушен!
На семействата, решили да се включат в тази благородна кауза, през времето, за което те се грижат за кучето, се осигуряват храна, ваксини, както и чести срещи с инструктор, който помага и съветва стопаните.
Ето ни в метрото, където всички вървим под строй. Редом!
Стопаните и кучетата имат специални карти , с които се возят, а на гърбовете на всяко се прикрепя жилетка с надпис „Училище за кучета водачи на слепи“. За някои от нашите герои обстановката е нова и започват да лаят на висок глас. Минувачите ни забелязват отдалеч, няма как. Много сме, пък и сме шумни.
Хората започват да се усмихват. Е, има и такива, които се страхуват, но все пак никой не критикува. Напротив! Вадят се телефони, снимат нашите герои, разменят се мили раплики, „браво“ ! Вече се возим в метрото и пътуваме към гарата.
На следващата спирка ни чака ескалатор. Почти всички се качват.
Добре е да знаем,че за кучето тези препятствия са непознати и стресиращи. Те вибрират, движат се, изкачват се и на животното му е нужно време и доста лакомства, за да се реши да се повози. Нищо не се случва насила, ако кучето откаже да се качи по ескалатора, ще мине по стълбите. Но нали сме късметлии – попаднахме на спрял такъв и всички преминаха успешно.
Вече сме на гарата – страхотна и чиста! Минаваме дружно през препятствие „въртяща се врата“ и се озоваваме във фоайето.
Запътваме се към стария-нов локомотив, за да направим „сухи тренировки“ за качване във влак. Разбира се, че се снимаме. Не искаме да пропуснем нищо от нашата среща и емоциите, които са ни завладели! Хората продължават да се обръщат след нас и да се радват на нашите нови приятели.
За стопаните е гордост – те са част от едно добро дело. Споделят, че ходят с тях и на работа – за Ноа например е истински рай да присъства в отвореното пространство, в което работи нейната стопанка и да бъде милвана от всеки, който минава покрай нея. Разказаха ни, че през цялото време тя е много послушна и търпелива – това е добра тренировка за послушание и социализация. Не бъдете изненадани, защото за тези кучета важат по-специални правила. Те биват допускани на обществени места, където по-принцип домашните любимци са забранени. За тях социализацията е от особено значение, наред с всички останали команди и тренировки, през които трябва да преминат, за да вземат успешно изпита за куче-водач.
Отиваме към асансьора, всички се возим доволни. Слизаме и се запътваме към някой перон, на който има спрял влак.Там едни след други „Н“ групата ще трябва да се качат на влака.
Кучето винаги е от ляво. При качване в пътно превозно средство или влак, кучето минава първо. Но при слизане нещата се случват почти едновременно, като стопанинът трбва да се подаде пръв, така че да бъде видян от шофьора. Има риск, ако кучето тръгне първо, да не бъде видяно и съответно затиснато от вратата.
На доста неща се научихме и ние и доста видяхме. А вие знаете ли, че когато кучето-водач е с незрящия ,то е на работа ?! В този случай не е добре да го закачате или да му говорите, защото може да се разсее и така да поставите собственика му в опасност.
Ще продължаваме да ви запознаваме с още такива герои. Защото най-ценното, което можеш да дариш, не са парите, а време.
Благодарим, че отделихте от вашето време, за да прочетете нашата история.
На обучение бяха: Светла, Ели и Нати. Sunday – a day like any other but to us – unusual. We are going to a meeting with the foster families of guide dogs trained for Class “H”, and their instructor Martina. Today, they will learn to overcome obstacles such as escalators, elevators, revolving doors, as well as “boarding” a train. This, informs us Martina, is their Socialization training.
We meet at the park and the first thing we are faced with are five amazing and very energetic representatives of the Labrador breed. Shiny and black!
We get acquainted with the foster parents who have difficulty taming the four-legged buddies. They are already having fun playing crazy games. After running and the dogs doing their business, we’ll all head to the subway to check how our heroes will handle the tasks at hand and how stretched your nerves can get before taming Norton!
The families, who have decided to contribute to this noble cause, are provided with food, vaccines, as well as frequent meetings with an instructor who helps and advise the foster parents during the time they take care for the dog.
Here we are in the subway where we are all walking in a line. Get in formation!
The foster parents and the dogs have special cards to ride with and on the back of each one is an attached vest with the inscription “Guide dog school for the blind”. For some of our heroes the setting is new and they start to bark loudly. By-passers notice us from afar, it’s unavoidable. We are many and we are noisy.
People begin to smile. Well, there are also some who are afraid but no one is criticizing. On the contrary! Cell phones get pulled out, pictures of our heroes are being taken, and pleasantries are being exchanged, “bravo”! We are already riding the subway and going to the station.
At the next stop, there is an escalator awaiting us. Almost everyone gets on.
It is good to know that for the dog those obstacles are unfamiliar and stressful. They vibrate, move, go up and the animal needs time and many treats to decide to take a ride. Nothing happens by force, if the dog refuses to get on the escalator, it will use the stairs. But we are lucky – we encountered a non-working one and everyone passed successfully.
We are at the Station – incredible and clean! We go together through the obstacle “revolving doors” and land ourselves in the lobby.
We head up to the old-new locomotive to do test drills for boarding a train. Of course we take pictures. We don’t want to miss on anything from our encounter and the emotions that have overcome us! People continue to look back after us and to enjoy our new friends.
The foster parents are proud – they are part of a good deed. They share with us that they are also taking them to work with them – for Noah, for example, it is a real paradise to be present in the open space where her foster mom is working at and to be petted by anyone walking past her. They told us that she is very obedient and patient all the time – this is a good obedience and socialization workout. Do not be surprised because these dogs follow more special rules. They are allowed in public places where pets are usually forbidden. For them, socialization is particularly important, along with all the other commands and trainings that they have to go through to successfully pass the guide dog exam.
We go to the elevator, we are riding happy. We get off and head to a platform with a train stopped on it. One by one, the “H” group will have to board the train.
The dog always stands on the left. When getting on a moving vehicle or boarding a train, the dog goes first. However, when getting off, things happen almost simultaneously with the owner having to step off first in order to be seen by the driver. There is a risk, if the dog goes first, to not be seen, and consequently, get trapped between the doors.
We learned a lot and saw a lot as well. Did you know that when the guide dog is with the visually impaired person, it is at work?! In those cases it is not a good idea to pet it or talk to it because it could get distracted and thus put its owner in danger.
We will continue to introduce you to more heroes like these ones. Because the most valuable thing you can donate is not money but time.
Thank you for taking the time to read our story.
At the training were: Svetla, Eli and Nati.