КУЧЕШКА РАДОСТ И МИШО

 

Малко хора разбраха, но на 21.06 / Вторник бяхме на Кръщенката на нашите четириноги познайници от клас „Н“. Събитието  премина в изключително тесен кръг и имахме усещането, че медиите бяха повече от гостите. Ние пък нали вече се чувстваме като „вътрешни хора“, решихме да го уважим!

Най – милите ни думи и искрено възхищение са към тези прекрасни животни и техните приемни семейства. Отново ги заварихме в парка и отново бяхме ощастливени от тяхната безкрайна жизнена енергия. Имаше вълнение и се усещаше. Пък и беше различно, цялото това присъствие на  камери и микрофони.

Всички бяха елегантни, а кучовците, както винаги, с усмивки до ушите!

Местим се към сцената. На нея благодарност и надежда към клас „Н“ и целия проект на Фондация „Очи на четири лапи“ изказаха фондацията, спонсорите и две министерства. Ние проследихме случващото се с интерес, но това, което очаквахме да се случи, е появата на Мишо на сцената.

Мишо ли, Мишо е различен! Не само, защото е Голдън и професията му е „асистент“, а защото „говори“ на английски.

За това има причина, разбира се.

Нашата приятелка и техен инструктор Мартина поясни, че командите биват подавани на чужд език, за да не се изкуши някой друг (освен стопанинът) да каже на кучето какво да прави.

А то прави всико! Отваря – врати, шкафове, хладилник, подава – шишето с вода, паднали на замята предмети и може да „извика“ непознат човек, ако не дай си стопанинът му изпадне в беда!

Ах, Мише, страхотен си!

Дойде и дипломирането! Един по един на сцената  се качиха Нола, Норико, Нобел, Нортън, Немо и Мърфи. Получиха своите медали и грамоти! Бяха аплодирани и уловени от камерите в тези така специални моменти.

Всичко мина страхотно, но, винаги има НО. Искаше ми се публиката на това събитие да беше многобройна, за да бъдат още по-силни аплодисментите! Искаше ми се, да видя приятелите на приемните семейства, които ще останат до тях, когато „кучето им отиде в колеж“ и няма да се върне, защото мисията му е различна. Исках и случайно минаващият клас деца да беше останал, защото видях в очите им интерес. Интерес, който повечето възрастни сме изгубили в това наше ежедневие! Защото, ако искаме „отворено общество“ , разбиране за хората в нужда и неравностойно положение, е хубаво да насочим информация и сили  към подрастващите! И ИСКАМ догодина освен смс за сметката на телефона, от Мтел да ми изпратят покана за кръщенката на клас „О”.

Текст: Нати

Снимки: Ели

 

 

 

No Comments Yet.

Leave a comment