Демоде ли е да притежаваш дрехите си?

Автор на статията: Катя Делипавлова.

Катя е новото попълнение в story-writing часта ни и бихме искали да я представим така, както тя се описа: 

“Аз съм експерт по дигитален маркетинг с интереси в областта на модата и шопингхолизма.

Вдъхновявам се от предизвикателствата и постоянно живея извън зоната ми на комфорт.
Обичам да анализирам данни и да ги превръщам в полезна информация. 
Опитвам се да вдъхновявам хората около мен и май се получава…
Вярвам, че животът е като огледало – ако му се усмихнеш, ще ти отвърне със същото 🙂 “

„Гардеробът ми е пълен с дрехи, а няма какво да облека!“ Познато ти е, нали?

Замисляла ли си се, че в 80% от времето носиш 20% от дрехите си? Да, принципът на Парето е напълно приложим, когато говорим за навиците ни на обличане. Това означава, че по-голяма част от дрехите, които притежаваме, са забравени в някой ъгъл на гардероба ни. А парите, които сме платили за тях са похарчени напразно.

Това пренасищане с дрехи се случи заради бума на фаст фешън индустрията.
Благодарение на нея получихме достъп до рокли, обувки и аксесоари по последен писък на модата и то на много достъпни цени. Бързата мода, разбира се, е с много кратък жизнен цикъл на дрехите, което пък доведе до по-често посещаване на магазините, предлагащи нови модели на всеки две седмици, изобилие от промоции, намаления и изгодни оферти.

Днес обаче модният бизнес трябва да се съобрази със съвместното потребление, защото популярната тенденция за споделяне на ресурси, промени правилата на играта дори във фешън индурстрията.

Защо притежаването на дрехите остана в историята?

Истината е, че когато си купуваме дрехи, всъщност си купуваме изживяването, което ни осигурява тази дреха. Нека си признаем какво се крие зад покупката на нова дреха – емоцията да я видим в магазина, да я купим, да я покажем на приятелите си и да я споделим в социалните мрежи. Когато си купуваме нова рокля, всъщност го правим заради това изживяване, а не заради самото притежаване на дрехата.

От друга страна, в ерата на социалните медии, никой не иска да бъде видян с един и същи аутфит повече от един-два пъти.

И така, за да се справят с ограничените си ресурси и неограничените си желания, поколението на Милениумите започна да наема дрехи, да купува втора употреба и дори да продава собствените си.

Всеки от нас е заемал поне веднъж в живота си дреха от своите приятели. Това е нещо съвсем естествено и нормално, особено за ученическите ни години. Сега обаче интернет направи възможно тази размяна да се пренесе онлайн и да стане достъпна до огромен брой хора.

И най-хубавото е, че чрез споделената консумация, спестяваме голяма част от парите си от една страна, и помагаме на природата, като удължаваме живота на всяка разменена или препродадена дреха и аксесоар. А и да не забравяме, че продавайки или отдавайки под наем неизползваните от нас дрехи, чанти и обувки, възвръщаме част от доходите си.

Като резултат от икономиката на споделянето, на модния пазар се появиха два нови бизнес модела. Първият дава възможност за наемане на скъпи маркови дрехи за специални събития, като абитуриенски балове и сватби. А вторият е насочен към покупка и продажба на дрехи втора употреба – както онлайн, чрез различни платформи, така и офлайн на специални за целта организирани събития. Последното такова събитие, организирано от Empty Your Wardrobe, беше през април и повече за него можеш да научиш от Empty Your Wardrobe Part III.

 

No Comments Yet.

Leave a comment